Дигитализация в общините и регионите на България

Автор: Ергин Емин, Керанка Недева, Мартин Банов | Дата: 09.11.2023 | Категория: Анализи

Доклад

Резюме:

Целта на доклада е да се очертаят основите, проблемите и перспективите за дигитализация в общините и регионите в България. За анализа се използват български и европейски стратегически и законодателни документи в областта на цифровизация, включително и тази на земеделието и селските райони в България[1].  Създаването на „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия“ и разработване на Стратегия за цифровизация е инструмент, който да подпомогне бизнеса и да създаде добрата среда за по–висока производителност, водеща до по-бързо социално икономическо развитие и по-висок стандарт[2]. Визията, очертана в Концепцията е до 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Четвъртата индустриална революция.

Ключови думи: дигитализация, общини, региони

Въведение

Бългapия е на последно място в ЕС по навлизане на цифровите технологии в иĸoнoмиĸaтa и обществото - тoвa констатира анализ на Бългapcĸaтa тъpгoвcĸo-пpoмишлeнa пaлaтa[3], цитирайки данните oт индeĸca DЕЅІ на EК, по вpeмe на заключителна ĸoнфepeнция за проект за дигитализация на малките и средни предприятия. От 26 място за миналата година, България слиза на 28 място в класацията.

„Цифровата трансформация на индустрията има голям потенциал за създаване на работни места, повишаване на производителността и конкурентоспособността на предприятията.“ „Ефектът от дигитализацията ще бъде по-бърз икономически растеж по-високи нива на добавена стойност и конкурентоспособна икономика“. Важна основа за дигитализацията на индустрията в България е един силен ИКТ сектор, По данни на ЕВРОСТАТ, брутната добавена стойност на ИКТ сектора в страната ни е на стойност 1.14 млрд. евро и нараства устойчиво.

Цифровизацията на продукти и услуги,  според Европейската Комисия се очаква да добави повече от 110 милиарда евро годишни приходи за европейската индустрия в края на 2020 г. но много от фирмите изпитват трудности да разберат в кои технологии да инвестират и как да осигурят финансиране за тяхната цифрова трансформация.

  1. Какво е дигитализация?

„Дигитализация“ в директен смисъл означава цифровизация, трансформиране на информацията в цифров код.

Дигитализацията се използва като по-широко понятие за дефиниране на цялостен подход в събиране, обобщаване и координиране на информацията в предприятията и клиентите им, с цел намаляване на разходи, подобряване на качеството на продуктите, на обслужването и на клиентската удовлетвореност.

Дигиталната трансформация е свързана с реинженеринг на процесите в предприятието. Реинженерингът на процесите цели подобряването, преподреждането и отстраняването на неефективните операции, които не носят достатъчно добавена стойност.

Дигиталната трансформация решава задачата как да променим процесите и операциите от гледна точка на новите възможности, които информационните технологии предоставят на предприятията, така че те да допринесат нова и по възможност изключителна добавена стойност за клиентите, партньорите и фирмата в цялост.

Дигиталната трансформация предполага промяна на процеси, преразпределяне на компетенции и генериране на алтернативни модели за развитие на предприятията.

Дигиталната промяна включва както генерирането обработването и структурирането на потока на информация, така и на самите процеси на вземане на решения в предприятията.

Дигиталната част от икономиката на страната ни расте четири пъти по-бързо от останалата икономика в последните 10 години.

  1. Същност на цифровизацията на земеделието и селските райони

През 2019 г. в МЗХГ се приема Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България. Целта на Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони в Република България е да изясни същността и да изложи необходимите действия и инструменти, нужни за правилното насочване на технологиите в полза на агробизнеса и развитието на селските райони.

Ускорената цифровизация на българското земеделие и селски райони, включително и на публичната администрация в лицето на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), Държавен фонд „Земеделие“, областните и общински дирекции и служби, е необходим процес за намаляване на бюрократичната тежест, оптимизиране на процесите на производство, увеличаване на доходите и добивите на земеделските стопани, постигане на устойчива био-индустрия, поддържане на безопасността на храните в условия на увеличена индустриализация и нови неутвърдени технологии, драстично увеличение на конкурентоспособността и увеличеното търсене на българската продукция на единния Европейски и на световните пазари[4].

Цифровизацията позволява на аграрната икономика да реализира високия си потенциал и да постига същите успехи като високотехнологичните сфери на икономиката: увеличаване на продуктивността, добавяне на стойност, подобряване на качеството и безопасността, а с това и на доходите и качеството на живот, драстично намаляване на замърсяването до устойчиви нива, гъвкаво и бързо реагиране на пазарни тенденции. Проследяването на условията за развитие на селскостопанската продукцията в реално време, прецизната борба с неприятелите, пътят й от  „от фермата до масата/вилицата“, балансирането на потреблението и други нови технологии, облекчаване на административния товар, прецизното предсказване на етапи в развитието на реколтата – всичко това става възможно с прилагането на най-новите компютърни, роботизирани и изкуствен интелект технологии.

  1. Инструменти за провеждане на цифровизацията

Според Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони на България новите инструменти са: Прогресът и достъпността на новите сензори, свързани чрез Интернет на Нещата (Internet of things - IoT), прецизната и свързана в Интернет и с геолокация механизация, Blockchain дистрибутирани компютърни платформи (Blockchain), системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни (Big Data) в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация.

Тези нови и революционни технологии идват от много разнородни научни сфери и трябва да бъдат правилно насочени в посока успешно и високопроизводително българско селско стопанство.

Успешното прилагане на цифровите технологии предоставя устойчиви решения за настоящите и бъдещи предизвикателства, пред които са изправени Р България и светът: урбанизация и увеличение на потреблението, огромни загуби от вредители, различни болести, логистични трудности, ерозиране на почвите, намаляване на обработваемите площи, замърсяване на околната среда, коренна промяна в климата. Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва тези и други високи технологии.

  1. Стратегическа и законодателна рамка
    1. Стратегически документи на ниво ЕС

На европейско ниво приоритетите в областта на информационните и комуникационни технологии са очертани в Стратегията на Европейския съюз (ЕС) за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“[5].

По-конкретно те са заложени в следните документи:

  • Програма в областта на цифровите технологии в Европа, приета през 2010 г.[6] ;
  • Стратегията за цифров единен пазар, приета през май 2015 г.[7];
  • Към просперираща икономика, основана на данни[8];
  • Изграждане на основана на данни европейска икономика[9]

Независимо че тези стратегически документи обхващат всички сфери на Европейската индустрия, по отношение на земеделието подходът е малко по-различен. Причината е, че селското стопанство и селските райони могат да се възползват в по-голяма степен от новите технологии и знания, особено от цифровите технологии, без това по никакъв начин да застраши функционалността на земеделските стопани. Поради това цифровизацията е заложена като основен междусекторен приоритет в Предложението на Европейската комисия за Регламент относно Стратегическите планове по ОСП. На база този проект на нормативен акт държавите-членки ще финансират своето земеделие в периода 2021- 2027 г. С него ЕК предлага да се укрепват връзките с политиката в областта на научните изследвания, като организацията на обмена на знания се поставя в центъра на модела за осъществяване на политиката. По същия начин акцентът върху цифровизацията позволява обвързването с Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии в чл.5 от проекта на Регламент, където са посочени трите общи цели на ЕС се казва, че „тези цели следва да се допълват с междусекторната цел за модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен”. В тази връзка, България трябва да предприеме действия, които да подпомагат постигането на тези цели, посредством създаването на едно модерно и цифровизирано селско стопанство.

Основната институция на европейско ниво, отговорна за цифровизирането на земеделието и промотиране на иновациите, е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI).

От началото на настоящия програмен период бяха организирани следните инициативи свързани с цифровизацията на земеделието:

  • Създаване на Фокус група "Прецизно земеделие"[10] (2014-2015);
  • Интелигентна специализирана платформа за агрохранителния сектор, 2014-2020 г.; ЛИДЕР/ВОМР, 2014-2020 г.;
  • Семинар „Революция на данните: новите бизнес модели в агрохранителния сектор”[11], проведен на 22-23 Юни 2016 г. в София, България;
  • Конференция на тема селски райони „Cork 2.0”, проведена на 5-6 септември 2016 г, в Корк, Ирландия;
  • Проект „Broadband Competence Offices”, срок за изпълнение 2016- 2020 г.;
  • Семинар "Цифровизиране на агрохранителния сектор[12]" , проведен на 28-29 Септември 2016 г. в Брюксел, Белгия;
  • Тематична работна група “Smart Rural Businesses” (2016-2017), създадена към Европейска мрежа за развитие на селските райони;
  • Семинар " Споделяне на данни: осигуряване на справедливо споделяне на ползите от цифровизацията в селското стопанство"[13] , проведен на 4-5 Април 2017 г. в Братислава, Словакия;
  • Инициатива „Умни села” към Фокус група „Умни и конкурентни селски райони” (2017-2019) [14]
  • Тематична работна група „Умни села”, втората половина на 2017 г.
  • Семинар "Цифрови иновационни хъбове: интегриране на цифровото земеделие"[15], проведен на 1-2 Юни 2017 г. в Килкени, Ирландия;
  • Среща на върха за селскостопански иновации[16], проведен на 11-12 Октомври 2017 г. в Лисабон, Португалия;
  • Пилотен проект за интелигентни еко-социални селища, 2017-2018 г.;
  • Хоризонт 2020 - Ден на цифровизацията[17], проведен на 17 Ноември 2017 г. в Брюксел, Белгия;
  • Конференция „EU Agricultural Outlook conference”, проведена на 6-7 декември 2018;
  • Семинар “Многостепенни стратегии за цифровизация на селското стопанство и селските райони”, проведен на 12-13 декември 2018 г. в Антверпен, Белгия.
    1. Национални стратегически документи

Основните стратегически документи и законодателство в тази област са отразени в СТРАТЕГИЯТА за цифровизация на земеделието и селските райони на република България, София 2019 г. [18]

Стратегическите документи, на база на които се формира политическата рамка в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в България, са резултат от развитието на европейската политическа рамка, очертано основно в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и Стратегията за цифров единен пазар в Европа, така и основните национални и секторни стратегически планови и програмни документи, които адресират различни аспекти на развитието и използването на ИКТ в България.

Най-важните от тях са:

- Националната програма за реформи (НПР)[19]; - Национален план за широколентова електронна съобщителна инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA)[20] и Пътна карта за изпълнението му, насочени към осигуряване на бърз и свръх-бърз интернет на всички граждани;- Актуализираната политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015-2018 г.[21] за развитие на съобщителния сектор и за постигане на ускорен икономически растеж в рамките на единния европейски пазар;

- Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020[22];

- Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България (2014 – 2020)[23]

- Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия;

- Националната стратегия за кибер сигурност „Кибер устойчива България 2020” [24] .

Действащата в момента нормативна уредба в областта на ИКТ обхваща редица нормативни актове, по-съществените от които са:

Закон за електронните съобщения

Закон за електронно управление

Закон за електронния документ и електронния подпис

Закон за търговския регистър

Закон за електронната търговия

Закон за защита на личните данни и други, както и отделни разпоредби в други специални закони.

Налице са множество подзаконови нормативни актове, детайлизиращи уредбата в областта на ИКT.

В областта на селското стопанство по-съществената и специфична нормативна уредба, свързана с цифровизацията, обхваща следните нормативни актове:

  • Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;
  • Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд;
  • Правилник за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
  • Правилник за прилагане на закона за възстановяване на собствеността в горите и земите от горския фонд;
  • Закон за горите;
  • Закон за арендата в земеделието;
  • Закон за подпомагане на земеделските производители;
  • Закон за кадастъра и имотния регистър;
    • Закон за защита на личните данни;
    • Наредба № 49 на МЗХГ за поддържане на картата на възстановената собственост;
    • Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги;
    • Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол;
    • Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
    • Наредба № 2 от 26 март 2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ;
    • Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания;
    • Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

 

Заключение

Перспективи на дигитализацията на общините и регионите на България

  1. Следва да се предприемат ефективни мерки през новия програмен период за реализиране на общата цел на ОСП на ЕС за подобряване на разпространението на знания, иновации и дигитализацията в селското стопанство и селските райони, за да могат успешно да се реализират и специфичните цели на съюза.
  2. България планира да удвои дела[25] на малките и средни предприятия, които продават онлайн, до 2030 г., както и да утрои оборота от електронната търговия. Друга цел е да се удвои делът на трансграничните онлайн продажби, както и на потока от преки чуждестранни инвестиции в България в иновативни индустрии.
  3. Това са част от целите, заложени в проекта на стратегията за приоритета „интелигентна индустрия“ на Националната програма за развитие на България 2030. Документът е публикуван за обсъждане на портала за обществени консултации и на сайта на Министерството на икономиката. Становища могат да се изпращат на Министерството до 20 юли, както е посочено на сайта на ведомството.
  4. „Политиката в областта на интелигентната индустрия ще цели стимулиране на процеса на цифровизация на реалната икономика. Ще се създадат предпоставки за модернизиране и автоматизиране на българските предприятия“, посочва вносителят в мотивите си.
  5. Една от основните подцели, заложени в документа, е осигуряването на условия за цифрова трансформация на икономиката и наваксване на изоставането в цифровизирането ѝ.
  6. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) показва, че 6% от малките и средни предприятия в България продават онлайн към момента. Целта е делът им да достигне 12% към 2030 г. Средното за ЕС е 17%.
  7. Данните показват още, че една 2% от оборота на българския бизнес идва от онлайн продажби, като целта е към 2030 г. да достигне 6% при 10% средно за ЕС. Делът на трансграничните онлайн продажби на българските фирми сега е 3%, като се залага цел да достигнат 6% при 8% за ЕС.
  8. В стратегията се предвижда бизнесът да получи подкрепа чрез обучения в областта на цифровите технологии и информационната сигурност, включително и за използване на възможностите на електронната търговия и маркетинг и за повишаване на трансграничните продажби. За подобряване на бизнес средата приоритетно ще бъдат търсени и прилагани дигиталните решения за развитие и популяризиране на бизнеса. Паралелно със стимулирането на използването на цифрови инструменти ще бъде подкрепяно повишаването на цифровата компетентност на персонала в предприятията и възможностите за използване на цифровите технологии. Как точно обаче ще се случи това – в документа не се споменава.
  9. Предвижда се и създаването на фонд за финансиране на проекти в областта на Индустрия 4.0 и изкуствения интелект, както и за подкрепа на проектни предложения, кандидатствали по Рамкова програма „Хоризонт 2020“/“Хоризонт Европа“ и получили Печат за високи постижения, но които не са получили финансиране по програмите. Така, според вносителя, ще се укрепи връзката между науката и индустрията.
  10. Ще бъдат предприети действия за развитие на иновационната екосистема в страната и насърчаване на технологичната модернизация на предприятията. Акценти на политиката ще бъдат и стартъп екосистемата, както и повишаване привлекателността на България като инвестиционна дестинация, посочват още от Министерството на икономиката.
  11. В тази връзка се планира да се увеличи делът на иновационните предприятия в България до 35% от 27% сега, както и почти да се удвои потокът от чужди инвестиции в иновации от 2,2% на 4%.
  12. „Създаването на „Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия“ и разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция е с голяма значимост, тъй като държавата трябва да бъде факторът, който да подпомогне бизнеса и да създаде по-добрата среда за по–висока производителност, водеща до по–бързо социално икономическо развитие и по-високи заплати“, каза още Лъчезар Борисов. Той допълни, че визията, очертана в Концепцията, е към 2030 г. България да се разпознава като регионален център на цифровата икономика чрез внедряване на продукти, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

 

Изводи

В последните години има значително подобряване на достъпа на българските домакинства до интернет в различните райони, като се наблюдават големи различия между гъсто населените, средно урбанизираните и слабо населени райони на страната. Увеличава се значително и броят на лицата, използващи интернет с цел взаимодействие с обществени институции или за поръчка/покупка на стоки и услуги. България значително изостава в сравнение с останалите страни-членки на ЕС по отношение на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, като през последните години се нарежда на последните места в ЕС по интегрален Индекс на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото.

Съществува голяма вариация в степента на дигитализация в различните сектори на селското стопанство, стопанствата от различен юридически тип и размери, и в различните райони на страната. Близо половината от земеделските стопани не са запознати със същността на цифровото земеделие, като само 14% от тях използват съвременни цифрови технологии в стопанствата, основно GPS навигационни системи. Според болшинството от българските фермери основните пречки и рискове при въвеждане на цифровите технологии са квалификацията на служителите, размерът на инвестициите, неясните икономически ползи и сигурността на данните. Основните области, в които са необходими действия от страна на държавната администрация за въвеждане на цифровите технологии, са: подкрепа на мерки за допълнителна квалификация на служителите, данъчни стимули при планиране на мерки и цифровизиране на дейността, насърчаване на млади специалисти, въвеждане на международно признати процеси за стандартизация и сертифициране, адаптиране на законодателството в областта на защита на данните, подсигуряване на високонадеждни и високоскоростни мрежи.

 

Литература

  1. Bachev, H., Mihailova, M. State, (2019) Efficiency and Factors of Development of the System of Knowledge Sharing, Innovation and Digitaliz, ation in Agriculture, Ikonomika i upravlenie na selskoto stopanstvo, 64(4), 3-23 (Bg).
  2. Nedeva K., (2021). Аnalysis of the Effects of the Implementation of the Sustainable Urban Development Strategy, 12th International Conference on Environmental Science and Development (ICESD 2021), E3S Web of Conferences, Vol. 259 - 2021, 02004
  3. Nedeva, К., (2020). Air transport factor for the economic and social development of regions, An international serial publication for theory and practice of Management Science, International May Conference on Strategic Management – IMCSM20 September 25 - 27, Bor, Serbia, Volume XVI, Issue (1), p. 444-450, ISSN 2620-0597, 2020
  4. МЗХГ, (2015). Програма за развитие на земеделието и селските райони на България.
  5. МЗХГ, (2019). Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на република България.
  6. Николов, Д. и др. (2018), Иновационни модели за управление на земеделските стопанства в планинските райони. ИАИ,
  7. НСИ, (2019).
  8. https://ec.europa.eu/eurostat/data/browse-statistics-by-theme
  9. https://econpapers.repec.org/paper/pramprapa/94230.htm
  10. https://www.economic.bg/bg/a/view/balgariya-e-posledna-v-es-po-digitaliz...

 

 

 

[1] Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, Решение № 247 на МС/02.05.2019

[2] Борисов, Л.  , Конференция на тема - Индустрия 4.0 – Предизвикателства и последици за икономическото и социалното развитие на България, Българска стопанска камара и Фондация „Фридрих Еберт“ 12 април 2018

[3] Българската търговско-промишлена палата, София, 2020

[4] Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, Решение № 247 на МС/02.05.2019

[5] Европа 2020 стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж

[6] цифрова програма за Европа

[7]  стратегия за цифров единен пазар за Европа

[8] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:52014dc0442

[9] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:52017dc0009

[10] 8 http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/news/digitising-agri-food-...

[11]  https://ec.europa.eu/eip/agriculture/event/eip-agri-seminar-‘data-revolution-emerging-new

[12] 9 http://ec.europa.eu/eip/agriculture/content/eip-agri-workshop-data-sharing

[13]  http://ec.europa.eu/eip/agriculture/content/eip-agri-workshop-data-sharing

[14] 10 https://ec.europa.eu/agriculture/sites/agriculture/files/rural-developme...

[15] 11 http://ec.europa.eu/eip/agriculture/content/eip-agri-seminar-digital-inn...

[16] 12 http://www.aislisbon2017.com/

[17]  http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/news/horizon-2020-societal...

[18] Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на Република България, приета с Решение № 247 на Министерския съвет от 02.05.2019 г.

[19]  Националната програма за реформи НПР)

[20]  Национален план за широколентова електронна съобщителна инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA)

[21]  Актуализирана политика в областта на електронните съобщения на Република България 2015-2018 г.

[22]  Стратегия за развитие на електронното управление в република България 2014 – 2020 г.

[23] Иновационна стратегия за интелигентна специализация на република България 2014-2020 г.

[24] 19 Национална стратегия за Кибер сигурност „Кибер устойчива България 2020”

[25]  Иванова,  М.,  Investor.bg, 14.07.2020

Към статии