Вие сте тук
Мнения и анализи
АБГР С ПРОЕКТ ПО ПРОГРАМА "ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ"
Във връзка с проекта "Повишаване на гражданското участие в местни политики и дейности по енергийната ефективност в община Рила", изпълняван от Асоциацията на българските градове и региони, в партньорство с Българско училище за политика "Димитър Паница" и община Рила, бяха представени следните изследвания:
Анализ на реализиращите се и реализирани политики по ЕЕ в Община Рила
Препоръки за подобряване на Програмите за ЕЕ И ВЕИ - Община Рила
Основната цел на проекта е повишаване на гражданското участие при формиране, изпълнение и мониторинг изпълнението на местните политики по енергийната ефективност в община Рила. Финансира се от Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
ИЗСЛЕДВАНЕ И МОНИТОРИНГ НА ЕФЕКТИВНОТО ПРИЛАГАНЕ НА НМИМИС
Българска асоциация по Киберсигурност в партньорство с Асоциация на българските градове и региони изпълнява проект, насочен към общини от малък, среден и голям тип като косвено адресира и:
– Научни звена, академични институции и изследователи;
– Органи на държавното управление;
Повишаване на взаимодействието с предоставяне на специфична експертиза в областта на киберсигурността между общинските администрации и неправителствения сектор в сферата на киберсигурността и повишаване на мрежовата и информационната сигурност в общинските администрации, чрез по-ефективно прилагане на изискванията на НМИМИС, са предвидени три дейности:
1. Изследване и мониторинг на степента на имплементиране на НМИМИС от малки, средни и големи общини.
2. Разработване на методика за оценка на риска и одит на общинско ниво, приложими спрямо НМИМИС.
3. Информационни събития с цел повишаване на ефективността на прилагане на НМИМИС от млаки, средни и големи общини.
КЪМ АНАЛИЗА МЕТОДОЛОГИЯ МЕТОДИКА
Корнелия Маринова: Внасям в парламента предложения за законодателни промени при използването на пиротехнически средства
Имаме достатъчно проблеми, така че можем да празнуваме и без пиратки, казва кметът на община Ловеч
Корнелия Маринова
Интервю на Васил Василев
- Госпожо Маринова, на какво се дължи повишеното внимание в община Ловеч към темата за пиратките и употребата на пиротехнически средства?
- Всяка година като кмет на Община Ловеч издавам заповед да не се употребяват пиротехнически изделия по коледните и новогодишните празници. Също така напомняме да не стреля с огнестрелно оръжие, с въздушни пушки и да не се ползват разни взривни вещества. Първо това са действия, които нарушават правото на спокойствие и възможност за пълноценна почивка на гражданите. Предизвикват стрес в домашните животни. Но най-важното е, че представляват опасност за живота и здравето на хората. Доказано е, че от фойерверките се увеличават фините прахови частици, които са сериозен риск за здравето. Ние ги вдишаме в новогодишната нощ, но те остават в тялото през цялата година И ако на някого всичко това му се струва пресилено, нека да си припомни какво стана в кв. „Младост“ на един паркинг миналата нова година....
ДИГИТАЛИЗАЦИЯ В ОБЩИНИТЕ И РЕГИОНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Ергин Емин
Керанка Недева
Мартин Банов
Резюме:
Новата нормалност: ордолиберализъм и дигитална идентичност
Автор: Мария Велева
В книгата си „Covid-19: Голямото рестартиране“ Клаус Шваб говори за „трилемата на глобализацията“, позовавайки се от своя страна на книгата на Дани Родрик „Парадоксът на глобализацията“: „В началото на 2010-те години, когато глобализацията се превръща в чувствителен политически и социален въпрос, икономистът от Харвард обяснява защо би било неизбежна жертва, ако национализмът се издигне. Трилемата предполага, че трите понятия за икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава са взаимно несъвместими, основавайки се на логиката, че само две могат ефективно да съществуват съвместно във всеки един момент [78]. Демокрацията и националният суверенитет са съвместими, само ако глобализацията е ограничена. Обратно, ако и националната държава, и глобализацията процъфтяват, тогава демокрацията отстъпва, а ако демокрацията и глобализацията експандират, няма място за националната държава.“ (Schwab & Malleret 2020, 70). Родрик, Дани, Парадоксът на глобализацията, Oxford University Press, 2012)........прочетете повече
С поправка в Коституцията: Ще сме държава на регионите с второ ниво
Бивши кметове работят за нас доброволно, каза председателят на АБГР Ергин Емин
- Г-н Емин, как се появи идеята за учредяване на Асоциацията на българските градове и региони?
- Асоциацията на българските градове и региони я създадохме 2004 г. Заедно с нашите партньори от фондация "Конрад Аденауер" решихме да създадем една асоциация, която да представлява повече хора на местното самоуправление и на местната власт. През 2004 г. още се дискутираше и продължава да се дискутира, че Законът за местното самоуправление и местната администрация вече не отговаря на изискванията, той е писан през 1992 г. , ва началото на 90-те години. И тогава консултирайки се с кметове, областни управители и други работещи на регионално ниво, решихме да създадем асоциация подобна на европейската, има такава на Европейската народна партия, която се нарича Европейски градове и региони.....прочетете повече
"На местната власт ѝ липсват ресурси и капацитет"
Автор: Адриан Николов
Препоръките на международните организации към България по-често се съсредоточават върху проблемите на национално ниво - от корупцията през съдебната система до качеството на законотворчеството. Новопубликуван анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вместо това се фокусира върху особеностите на местната власт, предизвикателствата пред децентрализацията и растящото неравенство между отделните райони на страната и столицата.
Арх. Белин Моллов
ВАРИАНТИ ЗА НОВИ РАЙОНИ ЗА ПЛАНИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ ОТ НИВО NUTS 2
Номенклатурата на териториалните единици за статистически цели („Nomenclature des unités territoriales statistiques” - NUTS) е въведена от ЕВРОСТАТ през 70-те години на 20 век, като териториална основа за производство на регионални статистически данни за Европейския Съюз. През 2003, е одобрен Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и Съвета за NUTS. Тази йерархична система служи за социално-икономически анализ на регионите в страните членки и за определянето на рамката на действията в областта на Политиката на сближаване (Кохезионната политика) на Европейския Съюз. Ролята на регионите като решаващ фактор за определяне степента на участие на всяка страна, членка на ЕС в използването на финансовите инструменти (фондовете) по целите на Кохезионната политика, предполага създаване на трайно във времето регионално деление на страната, съобразено със спецификата на природо-географските дадености на територията, демографските тенденции, историко-културните особености и социално-икономическите характеристики на всеки един от регионите.
Главният архитект на София Здравко Здравков пред "Капитал"
Докъде стигна проверката на планираните за застрояване парцели в "Младост" и какво показа?
Ние проучваме първо издадените разрешения за строеж от района, които обхващат доста голям обем от инфраструктурни обекти - има и детски заведения, както и частни домове. Проучваме случаите, в които се засягат терени, които попадат в междублокови пространства. Но искам да кажа ясно, че тези строежи се извършват на база влязъл в сила Подробен устройствен план, който е одобрен 2009 г. с решение на Столичния общински съвет. И тези планове са преминали през две обществени обсъждания, които са били изключително тежки и са взели под внимание жалбите на собствениците. Тоест спазена е цялата законова процедура. Така че ние имаме един действащ план и трябва много деликатно да подхождаме, защото цялото възстановяване на земя в комплексите, проведено през 90-те години, доведе до всички тези проблеми с наличието на частна собственост в междублоковите пространства. Така че едно градоустройство на кварталите, което е правено 70-те и 80-те години на миналия век, трябваше да се съобрази с частната собственост и голям процент от имотите, които попадат в междублоковите пространства, са предвидени за озеленяване и предстои отчуждаването им. Така че разглеждаме индивидуално случаите, които попадат в междублоковите пространства, за да видим какви действия могат да се предприемат като разговори със собствениците на тези терени.
“ГРАДСКИ ИНОВАТИВНИ ДЕЙНОСТИ” (ГИД)
(инициатива на Европейската комисия, която осигурява ресурси на местно ниво за нови, неприлагани до сега решения за справяне с предизвикателствата)
Арх. Белин Моллов
През месец май и в началото на юни т.г. в публичното пространство се появиха три интересни публикации:
1. На 11 май 2016 г. Институтът за пазарна икономика представи новото си изследване „УСПЕХИТЕ И ПРОВАЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩИНИ 2011 – 2014”, което се базира на преглед и анализ на одитните доклади на Сметната палата. Обхванати са 83 общини и техните разходи за близо 6 млрд. лв.;
Лиляна Павлова: Трябва да представим ново териториално разпределение
Броят на общините няма да се променя, те няма да се закриват или заличават. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова във връзка с необходимостта в бъдеще да бъде преразгледано териториалното деление на страната в съответствие с европейските изисквания след програмния период 2014-2020 година, от следващия, който започва от 2021 г.
„По европейски регламент, валиден от 2003 година, когато избираме определени територии, които да получават включително европейски субсидии или когато трябва да сравняваме например области, градове, общини и цели държави, те се сравняват по брой население, териториален или друг обхват. Именно за тези цели има създадени три нива съгласно регламента – ниво 1, ниво 2 и ниво 3. България като държава попада в ниво едно. Ниво 2 по т.нар. NUTS-2, по европейската статистика на регионите, са шест района за планиране – Северозападен, Северен централен, Южен централен, Югозападен, Североизточен, Югоизточен.“, каза министър Павлова.
След последното преброяване и данните от края на 2015 година за броя население и други показатели, които се измерват, у нас има райони, които попадат в ниво 2 – шестте района за планиране, промяна и региони, които вече не отговарят на определени изисквания, както и в ниво 3, което е приравнено на 28-те области. Те не отговарят на критериите за статистическите цели на ЕС.
Наводнения и мониторинг на земно-насипни съоръжания (стени на микроязовири и диги на реки) с цел превенция
проф. д-р Рангел Гюров, ръководител на департамент „Науки за Земята и околната среда“ в Нов български университет
гл. ас. д-р Ралица Берберова, директор на Лаборатория по природни бедствия и рискове в Нов български университет
Списание „Градове&Региони“, бр. 3
Природните бедствия не засягат равномерно територията на страната ни. Общините понасят различни загуби, което предполага да се направят съответните оценки на риска от появата на природно бедствие за територията на всяка община. Предварителна оценка може да бъде направата на карта за рисковете от природни бедствия. Подобна карта вече съществува, но тя засяга само геоложките опасности на територията на страната ни. Районирането на страната по рискове е предпоставка за изграждане на единна информационна система за превенция от природни катастрофи.
Черноморското икономическо сътрудничество и градовете в региона – новите предизвикателства
Владимир Шопов
Списание „Градове&Региони“, бр. 5
40-та Генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС)
Предизвикателствата пред градовете като самостоятелни структури в националните държави постоянно нарастват на фона на ускорената глобализация на икономическите и социални процеси. Глобалната криза не може да бъде интерпретирана като движение в обратна посока. Напротив, трудностите пред градовете свръзани с тяхното икономическо и социално развитие ще се увеличават поради задълбочаващите се препятствия пред националните държави и най-вече по отношение на бюджетна политика, политика на инвестниционно стимулиране, социална интеграция. Тези процеси се отнасят в пълна сила и за държавите членки на ПАЧИС.
ПАКЕТ ОТ ПЛАНОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014 – 2020, ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Арх. Белин Моллов
Списание „Градове & Региони“, бр. 6
Новият подход към политиката на сближаване на ЕС за периода 2014-2020 г. има за цел да се модернизира функционирането на структурните фондове и да се постигне по-тясно съгласуване при насочването на регионални ресурси за създаване на работни места и осигуряване на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ – приоритетите на стратегията „Европа 2020“. Това отразява желанието на Европейската Комисия да утвърди Политиката на сближаване като основен инвестиционен инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като политика за всички региони и граждани, която генерира растеж и заетост за всички“. Общо е становището, че за да се постигне това, ресурсите трябва да се концентрират и да се насочват по-добре там, където ще се получат най-видими резултати. Това ще се случи, като се формулират ясни, измерими цели и конкретни инициативи, които ще окажат по-голямо въздействие и ще доведат до по-висока възвръщаемост на вложените средства. Чрез извършването на разумни разходи инструментите на политиката на сближаване могат да постигнат повече резултати, без увеличаване на използваните средства и ресурси.
ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ
или как да поставим нещата на правилните места?
Александър Михайлов
Списание „Градове&Региони“, бр. 6
Децентрализацията е една от най-дискутираните теми на съвремието. Теорията и практиката непрекъснато се обновяват на основата на различни модели, подходи и стратегии. Всички те споделят разбирането за децентрализацията като процес на прехвърляне на правомощия и средства за тяхното осъществяване от централно на по-ниско ниво на управление, в случая с България към общините. Добре работещите държави се характеризират с децентрализация, основана на принципа на субсидиарността, т.е. решенията се вземат на възможно най-близко до хората ниво. По този начин, децентрализацията е процес на предоставяне на общините отговорността за осъществяването на услуги, при което те имат необходимите ресурси и възможност за самостоятелно вземане на решение.
Има две основни насоки, по които се развива процесът на децентрализация в България. Първата се характеризира с постоянно усъвършенстване на институционалната и правна рамка на местното самоуправление - това е една всекидневна борба за подобряване работата на институциите в полза на местното самоуправление и все повече средства да отиват за общините.
Децентрализацията: докъде стигнахме и какво предстои
Защо имитацията на реформа ни отдалечава от модерна Европa
Ергин Емин
Списание „Градове&Региони“, бр. 4
Изкушен съм още в самото начало да цитирам едно, струва ми се, много актуално определение за децентрализацията, изречено в Учредителното събрание през 1879 година от българския възрожденец и държавник Константин Стоилов. По време на дебатите за мястото на местното самоуправление в Търновската конституция той казва: „...Нашето отечество трябва да съставя едно цяло, но в същото време да гледаме, щото да оставим отделни центрове, които в миниатюрен вид да представляват цялото и на които Конституцията да гарантира самоуправлението.” Това е една не само прекрасна, но и модерна дефиниция. Защото представянето в „миниатюрен вид” през последните три десетилетия е ярко изразена тенденция в съвременна Европа, в която самоуправлението освен право на гражданите е и залог за ефективно управление, за ефикасна администрация.
Харалан Александров: Европа на регионите – чрез активно гражданство
Интервю на Димитър Кирилов
Списание „Градове&Региони“, бр. 4
Харалан Александров е антрополог, преподавател в Нов български университет, с научни интереси в областта на социалната антропология, социалната политика и . Дипломната му работа е върху междуетническите връзки в районите със смесено население в България. Има докторска степен по антропология към Института по фолклор и антропология на БАН. Специализира в различни университети в Канада, Словакия, Великобритания, Унгария и Русия. С него разговаряме за проекта „Интеркултуралния диалог – отговор на предизвикателствата пред междуетническите отношения в България” на Гражданското сдружение „Европейска визия за етническа толерантност” (ЕВЕТ).
Регионалната реформа ще върне хората в управлението на страната
интервю на Пламен Иванов
Списание „Градове&Региони“, бр. 4
Г-н Зеленогорски, на последното общо събрание на АБГР бяхме преизбран за председател на УС. Как оценявате изминалия период и какви задачи си поставя Асоциацията от тук нататък ?
Преди всичко съм обнадежден от широката представителност на форума – участваха делегати от над 100 общини. Асоциацията разширява присъствието си сред местната власт и това е първата и най-важна оценка за нашата работа. В конкретен план делегатите дадоха своята положителна оценка за активната ни дейност през годината. За това говори не само наситения с форуми и прояви календар, а също така откриването на представителството ни в Брюксел, старта на списание „Градове и региони” и пилотния проект за мониторинг на състоянието на местното самоуправление у нас.
Оптимист съм за перспективата през периода 2012-2013 година. Във времето оставащо до изборите през идната година, вниманието на обществото ще се концентрира все повече към политиката и управлението на страната. А това е подходящ контекст да развиваме основната идея на Асоциацията за реформа в местната власт и установяването на второ ниво на местно самоуправление.
Дончо Барбалов: През 2016 г. увеличаваме значително парите за ремонт на малките улици в София
Topnovini.bg
Дончо Барбалов е трети мандат замeстник-кмет по финансите в Столична община. Проектобюджетът, който Барбалов представи за 2016 г. е на стойност 1,18 млрд.лв. Очаква се той да бъде гласуван в края на месец януари.
Г-н Барбалов, тази година предвиденият бюджет на Столична община е 1,18 млрд.лв, което е значително по-малко от парите за столицата през 2015 г. - 1,49 млрд.лв. На какво се дължи това?
Да, така е. Намаляването идва от по-малкото европейски средства, до които общината би имала достъп през 2016 г. Оперативните програми са на този етап на развитие, че повече средства няма как да осигурим, но все пак не са малко. 180 милиона отиват за третия лъч на метрото, допълнително ние финансираме с 20 милиона общински средства, така че 200 милиона ще имаме за метрото.
Административната реформа: мост през пропастта или път, който свършва на ръба?
Проф. Тодор Танев, ръководител на катедра „Политология” в СУ „Св. Климент Охридски
Списание „Градове&Региони“, бр. 2
Държавническият опит от векове показва, че когато държавата е в криза се пристъпва първо към сериозна административна реформа. Нужна е надеждна държавна машина, за да се правят реформи в икономиката, финансите, образованието или сигурността.
През 1945 г. Германия е най-разрушената страна в историята без нито един работещ ресор и даже без държавност – безброй пъти по-зле от Гърция, България или Румъния в момента. Не друго, а административната реформа там се оказа главният стълб не само на възкресяването на държавата. Иначе нищо на света не би помогнало за възкресението. При това Германия става четвърта световна сила за рекордните 50 години. Автор на „чудото” е закоравял администратор – Конрад Аденауер, някогашният дългогодишен кмет на Кьолн.
Децентрализацията – болната тема на прехода в България, Списание „Градове и Региони“, бр.1
Доц. д-р Милена Стефанова
Преподавател по местно самоуправление в СУ „Св. Климент Охридски”,
катедра „Публична администрация”; Секретар на АБГР
Макар повече от 20 години да говорим за децентрализация на държавното управление, конкретните резултати днес са почти идентични с тези от началото на процеса на демократизация. Местното самоуправление е все така декларативно и силно ограничено от политическата воля на централната власт. България е централизирана държава. Все повече се увеличава пропастта между многото на брой малки, бедни и зависими общини и малкото на брой по-богати и с възможности за развитие, но претоварени с обем на работа големи общини. И в единия, и в другия случай страда качеството на местната демокрация, ефективността на предоставяните публични услуги е ниска, все повече хора, живеещи в изоставащи райони и общини са застрашени от ограничаване на достъпа им до качествени публични услуги. Децентрализацията е процес на прехвърляне на правомощия и отговорности към по-ниските нива в системата на управление и едновременно с това осигуряване на източници на собствени средства за поемане на разходите по изпълнението им. Разграничават се следните видове децентрализация:
Елен Герджиков: Парите на София се харчат последователно и целенасочено, но не стигат за всичко
topnovini.bg
Елен Герджиков е председател на Столичния общински съвет издигнат от групата на ГЕРБ. Той е и председател на националния предизборен щаб на партията.
Какви са очакванията и нагласите за предстоящите местни избори за ГЕРБ? Ще успеете ли да съберете отново достатъчно гласове и да вземете над 50 % от местата в общинския съвет?
Целта , която си поставихме е да се постигнат същите резултати от последните избори. Дори и в някои отношения да се подобрят. За София ако повторим резултата от последните избори през 2011 год., ще е успех за нас.
Йордана Фандъкова ли ще е вашият кандидат за кмет на София?
Номинациите от нашите районни структури показаха безапелативно и безусловно подкрепа за нея и за нейната работа. Разбира се това не е станало официално факт и според мен е абсолютно разбираемо. Има три месеца и половина до изборите. Тя е един действащ кмет на един огромен град. Има изключително много работа и отговорности и ранното започване на кампания би попречило на изпълненията на конкретните й задължения.
Н. Зеленогорски: Ще предложим създаването на агенция за изоставащите региони
Investor.bg
За законодателните промени в сферата на строителството, децентрализацията на общините и развитието на регионите разговаряме с Найден Зеленогорски, председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Найден Зеленогорски е съпредседател на Парламентарната група на Реформатоския блок и заместник-председател на "Движение България на гражданите". Завършил е икономика в Университета по национално и световно стопанство в София. Специализирал е „Мениджмънт и маркетинг" в Ротердам, Холандия.
В периода между 1992 и 1997 г. е генерален директор на "Български пощи" – Плевен. Народен представител в 39 Народно събрание и член на постоянните комисии по “Икономическа политика” и “Бюджет, финанси и финансов контрол”.
Кмет на община Плевен от 1999 до 2011 г. В периода от 2001 до 2011 г. е член на българските делегации в Съвета на Европа в Страсбург и Комитета на регионите в Брюксел. Председател е на Асоциацията на българските градове и региони.
Учредител и заместник-председател на Политическа партия „Движение България на гражданите“ от Реформаторския блок. Ръководител на групата "Регионална политика, местна власт и местни структури" и член на Изпълнителния съвет.
Българският модел за местното самоуправление: традиция, развитие и актуални въпроси
Аспекти на началата на българското местно самоуправление можем да намерим още в предосвобожденска България. Особено в годините след приемането на Хати-шерифа през 1839 година и Хати-хумаюна от 1856 година, който въвежда правилото в съветите - във вилаетите, санджаите, каазите и общините да участват както мюсюлмани, така и немюсюлмани, при това – свободно избрани. Способността на българите да организират около църквата, училището и управлението на стопанските работи е създала достатъчно предпоставки, щото местното самоуправление в новата, следосвобожденска България да е добре познато. И да не бъде такова предизвикателство пред народа, каквито са билите други институции, произтичащи от Търновската конституция.
Ето защо, за временното руско управление в лицето на прозорливия княз Черкаски и най-вече на наследника му княз Дондуков-Корсаков, не е било особена трудна задача установят гражданска власт в 8-те окръга и 56-те санджака в рамките на освободената територия. С тези първи стъпки наистина се въвежда принципът на децентрализацията и широкото самоуправление в селищата, околиите, окръзите и дори в губерниите. Заедно с това е извършено и първото разпределение на отговорностите между отделните нива на местното самоуправление.
След прословутия спор „за” или „против” двукамарния парламент, другата съществена дискусия в Учредителното събрание от 1879 година се развива по въпроса за местното самоуправление. Можем само да съжаляваме, че двете дискусии не са се слели в една. Но такова е било времето. И нашите предци са схванали двукамарния парламент като своеобразно разделение на нотабили и обикновено представителство. А не примерно като регионална камара и камара на представителите.