Вие сте тук

Каталог

Н. Зеленогорски: Ще предложим създаването на агенция за изоставащите региони

Investor.bg

За законодателните промени в сферата на строителството, децентрализацията на общините и развитието на регионите разговаряме с Найден Зеленогорски, председател на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Найден Зеленогорски е съпредседател на Парламентарната група на Реформатоския блок и заместник-председател на "Движение България на гражданите". Завършил е икономика в Университета по национално и световно стопанство в София. Специализирал е „Мениджмънт и маркетинг" в Ротердам, Холандия.

В периода между 1992 и 1997 г. е генерален директор на "Български пощи" – Плевен. Народен представител в 39 Народно събрание и член на постоянните комисии по “Икономическа политика” и “Бюджет, финанси и финансов контрол”.

Кмет на община Плевен от 1999 до 2011 г. В периода от 2001 до 2011 г. е член на българските делегации в Съвета на Европа в Страсбург и Комитета на регионите в Брюксел. Председател е на Асоциацията на българските градове и региони.

Учредител и заместник-председател на Политическа партия „Движение България на гражданите“ от Реформаторския блок. Ръководител на групата "Регионална политика, местна власт и местни структури" и член на Изпълнителния съвет.

Г-н Зеленогорски, още по времето на министър Иван Данов се дискутираха мащабни промени в Закона за устройството на територията (ЗУТ), които така и не се реализираха. Докъде стигнаха дискусиите и какво се планира в тази посока?

Проведохме много важна среща с колегите от Камарата на строителите в България, на която говорихме за концептуални неща. Част от тях бяха и техните идеи за разделяне на ЗУТ и те внесоха проектите си, които все още се обсъждат неофициално от колегите от комисията.

Както знаете, има идея за разделянето на ЗУТ на три. Аз не бих могъл да дам в този момент конкретно становище дали това ще се случи, или не. Не бих могъл да кажа чисто концептуално какви ще бъдат важните промени, които ще бъдат направени в големия ЗУТ или в евентуално разделеният на три закон. На този етап с колегите в комисията и от експертния екип се опитваме да си начертаем стратегия, по която да се движим. Целта е да направим процесът по строителство и инвестиране доста по-прост, по-лесен и да намалим времето от идеята до осъществяването на конкретен проект.

Вече минаха някои законови промени, които целяха да решим проблемите с част от пътните проекти, които бяха стигнали до “мъртва точка”. Необходимо е по-сериозно обаче да се активизират не само представителите на строителите, но и лобито на строителните инженери в инвестиционното проектиране, на архитектите. Искаме да чуем всички становища, преди да сме изградили концепцията си за по-сериозни промени в законодателството. Обсъждаме и с министъра на регионалното развитие и благоустройството какво е важното, за да можем не само да облекчим процеса, а и да направим безпроблемно осъществяването на мащабни проекти с европейско финансиране.

Какво е вашето лично мнение – тъй като ЗУТ е променян много пъти, какъв смятате, че е по-добрият вариант: законът да се пренапише, като се раздели, или да се подготви изцяло ново законодателство, каквато идея имаше – за Строителен кодекс?

Аз в битието си на кмет многократно съм споделял, че ЗУТ е твърде тежък. Когато говорим за един инвестиционен проект обаче, има задължителни технологични етапи, без които не може да се мине. При всички случаи опростяването на законодателството – не само на ЗУТ, а и на другите закони, свързани с инвестиционния процес, включително и Законът за обществените поръчки, е от важно значение, защото затъваме в процедури, казуси… Ще кажа нещо по друга тема, но това е факт, който подкрепя моята идея. Темата с КТБ, с промените в Закона за банковата несъстоятелност. Оказа се, че законът е непрецизен, че държавата не може да си свърши работата, за да възстанови максимално ресурса, който е използвала, за да се поемат ангажиментите към кредиторите на банката.

Аз лично съм малко скептичен относно идеята да се раздели законът на три, но твърдо искам да бъде опростен. Струва ми се, че това може да бъде направено.

Понеже споменахте Закона за обществените поръчки, докъде стигна работата по него? В един момент се очакваше, че предложенията ще са готови за обществено обсъждане до края на март, сега се очакват към средата на годината…

Ние не работим по този закон, проект на Министерския съвет още не е внесен. Направили сме своите предложения до колегите от комисиите, които работят по него. В разговорите ми с вицепремиера Томислав Дончев и други колеги от Министерския съвет достигнахме до същото – и Законът за обществените поръчки е доста тежък, труден за осъществяване на процедури и затова трябва да бъде сериозно опростен.

Имаше и дискусия за написването на Жилищен кодекс и за актуализация на жилищната стратегия, която се водеше от предишното правителство. Какво е свършено в тази посока и какво планирате да предприемете?

Единственото, което сме направили до момента, е да се запознаем с идеите. Нямаме значителен напредък. Очевидно е обаче, че това също е проблем, който предстои да се реши.

На какъв етап е дискусията за децентрализацията на общините?

Преди два месеца имахме голяма среща на комисията, парламентарното ръководство, Националното сдружения на общините в България, кметове. Бих казал, че с формирането на това мнозинство и с работата на настоящото правителство се рестартира процесът по децентрализацията, след като при миналото мнозинство беше стопиран. Един от зам.-министрите в регионалното министерство е бивш кмет – Иван Аспарухов. Това е човек, който доста добре познава материята и с наши общи решителни усилия този процес е рестартиран.

Функционират няколко формата, които работят активно в тази област, но още не можем да постигнем съгласие с финансовото министерство и комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. Реална децентрализация на функции и отговорности без финансова децентрализация на общините не може да се случи. Обсъждаха се няколко идеи, сред които и част от данъка върху доходите на физическите лица да остава директно в общините. Това е идея, която аз лично споделям, но на този етап е трудно осъществимо. Така или иначе, върви дискусия, има редица предложения и силно се надявам да намерят място в следващия държавен бюджет. Едно от тях е поне част от преизпълнението на плана за приходите от данъци върху доходите на физическите лица да остава директно в общините.

Има различни модели, но ми се струва, че българското общество още не е готово да пристъпи към това, а това е европейският модел. Европа е Европа на регионите и общините, а не Европа на държавите. Когато има силни общини и региони, тогава имаш и силна държава. Съвсем далечна е идеята за въвеждането на второ ниво на местно самоуправление – с директен избор на областен управител и областен съвет. За това има нужда и от промяна в Конституцията. Аз подкрепям подобна идея, но на този етап и тя е трудно осъществима.

Обявихте, че ще се правят промени в стратегията за регионално развитие с цел преодоляване на различията между регионите. Какви промени се обмислят?

От парламентарната група на Реформаторския блок сме декларирали пред министър-председателя и пред Съвета за развитие, че е необходимо да се актуализира стратегията, защото в противен случай районите, които се справят трудно и имат лоши показатели, обезлюдяват се – Северозападна България, част от Североизточна България, районът на Странджа-Сакар и други, вместо да скъсяват дистанцията с по-успешните райони, тя става още по-драматична и катастрофална. Тези промени ще изкристализират в рамките на усилията във всички министерства, защото проблемът е не само в доходите или в инфраструктурата, а в достъпа до образование, култура, здравеопазване. Всяко министерство трябва да предложи мерки, които да допринесат за това да се намалят тези драматични различия между регионите.

Министерството на икономиката например, на една кръгла маса за Северозапада, която се проведе в Монтана, предложи някои идеи. Едно предложение, което се поде и от другите министерства, е общини, фирми и неправителствени организации от тези райони да имат преференции при европейското финансиране – бонус точки, които да им дават по-големи шансове да печелят финансиране, да печелят проекти и да реализират инвестиционни намерения, да създават нови работни места. Европейските програми могат да се ползват за насърчаването на граничните и слабо развитите региони.

В тази стратегия трябва ясно да бъдат дефинирани приоритетите на това правителство за Северна България, защото е очевидно изоставането на Северна от Южна България. Три към едно е съотношението на инвестициите в тези райони, включително и от европейските средства. Като част от тези приоритети е завършването на магистрала “Хемус”, скоростният път Видин – Ботевград, тунелът под Шипка, скоростният път Русе – Велико Търново. Това са много важни инфраструктурни проекти, които са заложени като приоритет в управленската програма и трябва да получат по-голяма тежест в стратегията, която предстои да се актуализира. Необходими са широкомащабни усилия, не за две – три години, а да се поставят цели за 20-30 години, които да се гонят от няколко правителства, за да се постигне изравняване на качеството на живот във всички райони на България. В противен случай виждаме какво се случва – обезлюдяват се цели региони, основно се развива София, морския ни потенциал, зимни курорти, няколко големи града. Ние живеем на практика в няколко различни държави – държавата на София, държавата на Черно море, държавата в Северозапада.

Възможно ли е и назначаването на специален министър за изоставащите региони?

Предлагахме да има министерство за Северозапада и за изоставащите региони. На този етап, поради финансова невъзможност, това не можа да се случи, но допускам, че е възможно да предложим създаването на агенция, евентуално към края на годината това да бъде обсъдено и да бъде осъществено в числа в следващия бюджет. Ако се създаде такава агенция, за нас е важно тя да бъде локализирана в Северозападна България, защото на жълтите павета проблемите на Северозапада изглеждат по един начин, но когато си там – те изглеждат по друг начин. Подобни структури има в Италия, в Гърция, те дават много добър резултат и мисля, че същото би било валидно и за България.