Вие сте тук

Каталог

Обществените консултации са в основата на добрите публични политики

Да бъдат направени промени в Закона за администрацията или изработен нов закон, който да регламентира създаването и работата на консултативните съвети към изпълнителната власт.
Да се въведат ясни критерии за избор на представителите на гражданското общество и задължителни срокове за обратна връзка, както и всички предложения, дадени в процеса на обществени консултации, да бъдат публикувани в интернет с мотиви защо се приемат или не.
Това са част от препоръките на Българско училище за политика „Димитър Паница“за подобряване на ефективността на консултативния процес у нас. Те бяха представени по време на кръглата маса "Консултативните съвети – възможности за промяна", която се състоя на 26 май, на която взе участие и изпълнителният директор на АБГР.

Решихме да назовем днешната дискусия "Консултативните съвети – възможности за промяна" по две причини – каза изпълнителният директор на БУП Ирина Алексиева. – Първата е, че консултативните механизми у нас трябва да станат по-работещи и ефективни. Втората причина е убедеността ни, че активното гражданско участие в изработването на публичните политики и в процеса на вземане на решения е реална възможност за промяна на страната ни към по-добро.

Два анализа

По време на форума бяха представени резултатите от два анализа, направени от екипа на Българското училище за политика – на съществуващите консултативни съвети към изпълнителната власт у нас и на добри практики за участието на гражданското общество във вземането на решения в 10 европейски страни. Дискутирани бяха и три модела за обществени консултации, които са базирани на опита на Австрия, Холандия, Великобритания и Естония, и могат да бъдат прилагани у нас – за широка обществена консултация, консултативен съвет и интернет консултация.

Към края на септември м.г. в България съществуват 62 консултативни съвета към изпълнителната власт, като в 55% от тях има и представители на граждански организации, показва анализът. Според дълбочинни интервюта с членове на съветите около една трета от тях на практика не работят, тъй като не са имали заседания повече от година, а 37.5% от взетите решения изобщо не се прилагат.

В България няма единна рамка за избор на представителите на НПО в консултативните съвети, няма и задължение да се дава обратна връзка на хората, дали предложения за нормативен акт. Сред често срещаните проблеми са липса на прозрачен избор на представители на НПО, липса на публичност, използване на съветите за потвърждение на легитимността на вече изработена политика.
Три модела

Обществените консултации са в основата на намирането на компромиси, на откриването на нови добри решения, на интегрирането на цялото общество в процеса на правене на политика. Това е начин хората да изразят проблемите и мнението си, заяви Патрик Треес, главен секретар на парламента в кантон Берн в Швейцария. Той представи практиките за обществени консултации в Германия, Франция и Швейцария.

Във форума участваха представители на законодателната и изпълнителната власт, неправителствени организации, политически и граждански лидери, завършили програмите на училището, медии. Представителите на НПО бяха поканени да дадат предложения за изготвяния проект за промени в Закона за нормативните актове, в който да бъдат регламентирани обществените консултации.

Събитието бе организирано от Българското училище за политика "Димитър Паница" в рамките на проекта "Модели и добри практики за легитимно гражданско представителство", осъществен със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 година.