Вие сте тук

Каталог
Публикации

Илияна Цанова: Как фондът 'Юнкер' промени Европа

Илияна Цанова е заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, по-популярен като Фонда "Юнкер". Заместник министър-председател на Република България в две служебни правителства – на Марин Райков и Георги Близнашки. И в двата кабинета е и министър по управлението на европейските средства. Работила е близо 15 г. в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, където е заемала различни управленски позиции.

- Малко се знае у нас за българите, които са на високи позиции в международни институции. Наскоро приключи мандатът Ви във Фонда "Юнкер". С какви чувства приехте тази позиция?

- Аз кандидатствах за тази позиция с голяма мотивация, защото знаех, че имам опита и уменията да се справя и бях силен кандидат. Изслушването ми в Европейския парламент беше най-трудното интервю за работа, което съм имала. След като бях одобрена за поста, това за мен беше чест, но и голяма отговорност. Разбира се, имах предизвикателства и в личен, и в професионален план, защото трябваше да се сменя и работа, и държава три месеца преди да родя детето си. Фондът беше един много иновативен инструмент за стимулиране на инвестиции и имаше много скептици в началото, залогът беше голям – и политически и икономически.

- Каква е равносметката Ви - сполучлив ли бе този модел за инвестиции на европейски пари?us Praha

- Фондът "Юнкер" всъщност бе отговорът на ЕС за справяне с последиците от глобалната финансова криза. Безпрецедентен по рода си инструмент като структура и мащаб, като иновативно използване на публичен ресурс от бюджета на ЕС за стимулиране на инвестиции и мобилизиране на капитал, предимно от частния сектор. Започнахме нещо много голямо, което не беше тествано до момента.

Много се гордея с това, което направихме в последните 5 години, защото написахме история как умното използване на публични пари може да стимулира инвестиции с висока добавена стойност. Според мен фондът "Юнкер" промени парадигмата за използване на средства от бюджета на ЕС за инвестиране, а не за харчене. Хубавото е, че тази философия ще остане и занапред. Фондът има наследник в новия бюджет, който се казва InvestEU.

В количествено измерение - подкрепихме инвестиции за близо 550 млрд. евро. Едно евро публичен ресурс привлече над 15 евро инвестиции в Европа. Макроефектът от тези инвестиции е, че БВП на ЕС ще се увеличи с 1,9% до 2022г. и ще се създадат близо 1,8 млн. нови работни места.

С екипа на фонда

- Как Ковид кризата пренареди програмата на фонда?

- Беше много интересен момент, защото не очаквахме, че с този инструмент ще трябва да се справим с още една криза, и то в последната година от работата на фонда. В началото на Ковид кризата трябваше да се вземат спешни мерки за ликвидна подкрепа на жизнеспособни бизнеси, които бяха принудени да затворят напълно за месеци.

Не можеше да се допусне временни ликвидни проблеми да фалират работещи предприятия, които плащат заплати, наеми и други разходи независимо от това, че нямат приходи. В условие на криза е важно да се действа бързо, защото всеки ден забавяне може да коства работни места и да доведе до икономически последици, които ще отнемат години да се поправят.

Бях много удивена, в положителния смисъл, колко бързо успяхме да реагираме тогава заедно с Европейска инвестиционна банка и ЕК. Без излишна бюрокрацията, с много бърза координация, така че да бъдем адекватни в отговора си на кризата. В рамките на две седмици пренасочихме свободен ресурс в две посоки – за ликвидна подкрепа на компании и за финансиране на компании, които разработваха лечение и ваксини за Ковид-19.

Подкрепата от нас бе една от първите, която стигна до икономиката, заедно с помощта, които държавите членки тогава отделиха. След това дойде общоевропейският отговор и т.н.

- Големият пробив с ваксината на Бионтек и Пфайзер е финансиран със средства от фонда. Как се случи това?

- Ние работим с Бионтек от 2019 г. Тогава подкрепихме с 90 млн. евро рисков капитал техни научни изследвания в областта на раковите заболявания и имунотерапията. Познавахме добре компанията. Те много бързо се ориентираха към разработването на ваксината за Ковид-19, която се базира на техните научни разработки за имунотерапия. През месец май финансирахме компанията със 100 млн. евро рисков капитал.

Споразумението с компанията бе за разработване на ваксина и за изграждане на производствен капацитет. Това беше другият важен момент, за да може да започне незабавно производство на ваксината, когато минат клиничните тестове.

Представете си - вирусът се появява в Европа през февруари-март, а през май ние вече имахме сериозни клинични разработки за тази ваксина. Към онзи момент това бе рискова инвестиция, защото нямаше гаранция, че тези проучвания ще бъдат успешни. Затова и в първоначалния етап не участваха банки и конвенционални инвеститори, напротив, 70% от първоначалната инвестиция беше финансирана с публична подкрепа – грант от германското правителство и ЕС и инвестиция от Европейска инвестиционна банка с гаранция от Фонда, другите пари са рисков капитал от Пфайзер. Мога да кажа, че ако ние не бяхме подкрепили тази инвестиция, тя нямаше да се случи толкова бързо, така че да имаме първата одобрена ваксина още в рамките на 2020 година.

 

със съкращения от offnews.bg