проф. д-р Рангел Гюров, ръководител на департамент „Науки за Земята и околната среда“ в Нов български университет

гл. ас. д-р Ралица Берберова, директор на Лаборатория по природни бедствия и рискове в Нов български университет

Списание „Градове&Региони“, бр. 3

Природните бедствия не засягат равномерно територията на страната ни. Общините понасят различни загуби, което предполага да се направят съответните оценки на риска от появата на природно бедствие за територията на всяка община. Предварителна оценка може да бъде направата на карта за рисковете от природни бедствия. Подобна карта вече съществува, но тя засяга само геоложките опасности на територията на страната ни. Районирането на страната по рискове е предпоставка за изграждане на единна информационна система за превенция от природни катастрофи.

Анализ на статистически данни на станали природни бедствия в страната ни за периода 2004-2008 г., направен от екипа на Лабораторията по природни бедствия и рискове към Нов български университет, показа, че страната ни е най-уязвима спрямо наводненията, горските пожари, свлачищата и вятърните бури. Въпреки ниския дял на станалите земетресения, те са сериозна опасност и риск за страната ни, която попада в една от най-сеизмичните зони по света.

От теорията и практиката се знае, че природните бедствия не са самостоятелни явления – много често те са обвързани помежду си. Това е видно и от направения анализ, където може да се намери взаимовръзка между факта, че на водещи позиции по брой станали бедствия в страната ни са наводненията, свлачищата и вятърните бури. Много често вятърните бури са придружени с интензивни дъждове, което е предпоставка за появата на наводнения, които от своя страна активизират нови или стари свлачища и свлачищни процеси. От своя страна причина за появата на вятърни бури и интензивни валежи може да се търси в глобалните промени в климата и нарастването им в световен мащаб. Промените в климата се обясняват от една страна със замърсяването на атмосферата следствие на антропогенни фактори, а от друга – с естествени процеси като промяна в наклона на земната ос и т.н. Необходимо е обаче, да се вземе предвид и факта, че в голяма част от случаите на наводнения в страната ни в последните години предпоставка за бедствията е природно явление, но и ненавременна намеса на човека за предотвратяване на бедствието и/или минимизиране на потенциалните щети.

Всички помним какво стана в началото на месец януари тази година – изключително тежко наводнение в село Бисер, причинено от ненавременно вземане на мерки по отношение устойчивостта на съоръжението и последвало скъсване на микроязовирната стена.

Станалото показа за пореден път липсата на контрол и навременна намеса от страна на отговорните институции. С цел превенция е необходим постоянен мониторинг на подобен тип съоръжения от съответните специалисти. Възможен вариант при мониторинга е използването на георадарна апаратура.  

            Георадарът (GPRS - Ground Penetrating Radar System) е високотехнологична геофизична апаратура, при която се използват електромотнитни вълни (250 MHz). Самата конфигурация се състои от основен контролер (компютър, снабден с нужния софтуер), модулатор, антена-излъчвател и приемател на електромагнитни вълни.

Излъченият сигнал преминавайки през различните земни пластове търпи затихване, а част от полезният сигнал се отразява обратно към приемната антена на радара. Този сигнал се използва за създаване на обобщена картината на това, което се намира под земната повърхност. Използваният метод е безразрушителен и набира все по-голяма популярност в практиката за инженерно-геоложки изследвания, търсене на подземни води, подземни комуникации, археоложки проучвания, откриване на затрупани хора, откриване на опасни обекти, откриване и картографиране на стари подземни съоръжения, канали и др. В страната ни методът основно се прилага в областта на археологията и инженерно-геоложките проучвания за строителството. Възможностите на апаратурата позволяват неговото приложение в процеса на мониторинг на земно-насипни съоръжения (диги, язовирни стени и др.).

            В изследователската и работна програма на Лабораторията по природни бедствия и рискове в Нов български университет е залегнало изготвянето на методика за методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия, микроязовири и хвостохранилища с наличния георадар (MALA Х3М) с цел мониторинг и превенция от екологични бедствия. При налична методология и приложението й в практиката се намаляват разходите за провеждане на мониторинг на тези съоръжения. Минимизирането на щетите от екологични бедствия е актуален проблем както по света, така и за България. Изграждането на земно-насипни съоръжения от една страна са основна конструктивна част при някои видове съоръжения (микроязовири и хвостохранилища), а от друга, в случаите с речните крайбрежия, тяхната роля е превантивност по отношение на наводнения. Развитието на технологиите, какъвто пример е георадарният метод, разширява възможностите за провеждане на превантивен мониторинг на тези съоръжения. Методът спада към безразрушителните методи за изследване, също така този подход е екологосъобразен, като при това се постигат съществени минимизации на разходите, свързани с класическите сондажни подходи за подобен вид изследвания.

Друг изключително важен момент е наличието на единен регистър на микроязовирите с пълните досиета на тези съоръжения. Към момента тези съоръжения са в обсега на отделни институции – Министерство на земеделието и храните чрез предприятието „Напоителни системи“, Министерство на околната среда и водите, отделни общини и т.н. В момента правителството работи в тази насока, тъй като станалото бедствие в с. Бисер показа необходимостта от изграждането на подобна база данни и поемането на отговорността от една институция.

Снимка – георадар