Вие сте тук

Каталог

Черноморското икономическо сътрудничество и градовете в региона – новите предизвикателства

Владимир Шопов

Списание „Градове&Региони“, бр. 5

 40-та Генерална асамблея на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество (ПАЧИС)

Предизвикателствата пред градовете като самостоятелни структури в националните държави постоянно нарастват на фона на ускорената глобализация на икономическите и социални процеси. Глобалната криза не може да бъде интерпретирана като движение в обратна посока. Напротив, трудностите пред градовете свръзани с тяхното икономическо и социално развитие ще се увеличават поради задълбочаващите се препятствия пред националните държави и най-вече по отношение на бюджетна политика, политика на инвестниционно стимулиране, социална интеграция. Тези процеси се отнасят в пълна сила и за държавите членки на ПАЧИС.

Първата група предизвикателства на градовете произтичат от характера на задълбочаващата се глобализация. Структурата на източниците на инвестиции в света се променя и измества изток, което изисква реакция както на национално, така и на градско ниво. Глобалната конкуренция за инвестиции и пазари поставя в изцяло нова среда градското управление и предполага създаването и развитието на самостоятелен капацитет за инвестиционно и икономическо развитие. Например, националните агенции за чуждестранни инвестиции продължават да бъдат полезни, но вече недостатъчни инструменти за градско развитие. От тази гледна точка е необходимо изграждането на самостоятелен, градски капацитет за икономическо развитие. Това може да бъде под формата на общинска структура, но и отделна институция, която има повече гъвкавост и е изградена на принципа на публично-частното партньорство.

Следващо предизвикателство произтича от нарастващото значение на чисто градските аспекти и измерения на инвестиционните и икономическите решения. Глобалните инвеститори не просто оценяват националната среда и и условия, но все повече взимат решения на базата на конкуренция и оценка между конкретните градове и региони, в които ще бъдат разположени техните процеси. Това дава множество възможности за съвместни инициативи между общини и градове в съседни държави, което предоставя различни синергии за инвеститорите. В този смисъл процесът на инвестиционно привличане не е просто състезание между държави и градове, а и възможност за регионални инициативи за създаване на добри условия за икономическо развитие.

Втората група трудности произтича от нарастващата мобилност на хора и последствията за социалните и интеграционни политики на градовете. Във времена на финансови ограничения социалните политики придобиват особена важност с оглед необходимостта на поддържане на социални помощни мрежи, които да подкрепят тези, които имат нужда. Обикновено в подобни ситуации на криза и икономически размествания нараства и броя на имигрантите към обществата, които успяват да се справят с предизвикателствата. На подобни процеси сме свидетели и в района на страните от черноморския регион. Отделно от това „Арабската пролет“ и кризата в Сирия допълнително генерират мобилност в резултат на демократизационните процеси. В крайна сметка всички общества в държавите членки на ПАЧИС ще трябва да започват да мислят и осъществяват политики, които изхождат от премръщането им в страни дестинации на мигранти, а не просто транзитни точки. Това е по-дългосрочно предизвикателство за всички общества и политически системи и Парламентарната асамблея е особено подходящ форум за подобна дискусия.

Списъкът с предизвикателства за градовете и регионите може да бъде продължен, но от особена важност са някои политически и чисто институционални аспекти. Местната власт и самоуправление е традиционен елемент от изграждането на нашите демокрации, преподава се в политически и партийни академии, все повече внимание му се обръща на европейско ниво. Незавидна реалност е обаче все така съществуващата пропаст между реторика и реална децентрализация. Да, от гледна точка на демократичния императив процесът е необходим и ангажименти за неговото осъществяване постоянно присъства в партийни програми и платформи. Но, реалността е, че правителствата почти винаги са склонни да отлагат подобни реформи, защото краткосрочно отслабват контрола на централните институции на изпълнителната власт. По тази причина нашите общества и политически системи имат остра нужда от нов дебат и ангажимент за реална децентрализация по посока на местната власт. Изграждането на това измерение на демократичните управленски и политически системи е едно от условията за успешно участие в глобализацията и, още по-важно, завръщане на част от легитимността на нашите демокрации. Съществена част от нарастващото недоверие към демократичните системи е именно запазването на голямата дистанция между управляващи и граждани и то във времена, в които децентрализацията може да донесе реални ползи за местните общности. Този политически дневен ред на децентрализация има нужда и от регионално, черноморско измерение. На ниво градове и региони може далеч по-лесно да бъдат реализирани иновативни схеми на сътрудничество, които не са повлияни от инерциите на междудържавните отношения. Нашите общества имат нужда точно от това.

Децентрализацията и активното включване на градовете в глобализацията изискват обаче цяла серия от дълбоки институционални промени. Като цяло те продължават да бъдат структурирани като инструменти за декоцентрация на активността на централните власти и имат чисто изпълнителни функции. Това създава определена култура и начин на функциониране, който поставя акцент върху изпълнителните елементи на управлението и не толкова върху управленското предприемачество и активност. С реалното прехвърляне на правомощия това следва да се промени, за да могат градовете и регионите да развият тип институционален капацитет, който подкрепя активността, иновативността, отварянето към местните общности, създаване на работещи партньорства и други. Евентуално подобно развитие изисква частична подмяна на управленския и административен състав на общините и въвеждането в тях на повече хора с опит в предприемачеството, гражданския сектор, международния опит. Отварянето към външни партьори е една от най-съществените промени, които следва да бъдат осъществени. Изграждането на публично-частни партньорства е неизбежно при нарастване на функциите на общините и при постоянното затягане на публичните бюджети в години на системна криза в големи части от Европа. Всички тези предизвикателства следва да бъдат отчитани при бъдещото развитие на капацитета на общините.

От особена важност е създаването на добър капацитет за регионално сътрудничество в рамките на самите градове и региони. Традицията на „побратимяването“ между два града може да бъде доразвита особено, ако този процес се осъществява на базата на добре обмислени взаимнополезни инициативи и дългосрочни ползи. Търсенето на регионални синергии също следва да бъде една от линиите на развитие на общините по простата причина, че подобни процеси допълват привлекателността на участниците, а не отнемат от техните предимства. Стимулирането на този процес следва да бъде една от големите политически цели на Парламентарната асамблея на страните от ЧИС.

Владимир Шопов

Външен консултант на Асоциацията на българските градове и региони