Списание „Градове & Региони“, бр. 6

Новият подход към политиката на сближаване на ЕС за периода 2014-2020 г. има за цел да се модернизира функционирането на структурните фондове и да се постигне по-тясно съгласуване при насочването на регионални ресурси за създаване на работни места и осигуряване на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ – приоритетите на стратегията „Европа 2020“. Това отразява желанието на Европейската Комисия да  утвърди Политиката на сближаване като основен инвестиционен инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, като политика за всички региони и граждани, която генерира растеж и заетост за всички“. Общо е становището, че за да се постигне това, ресурсите трябва да се концентрират и да се насочват по-добре там, където ще се получат най-видими резултати. Това ще се случи, като се формулират ясни, измерими цели и конкретни инициативи, които ще окажат по-голямо въздействие и ще доведат до по-висока възвръщаемост на вложените средства. Чрез извършването на разумни разходи инструментите на политиката на сближаване могат да постигнат повече резултати, без увеличаване на използваните средства и ресурси.

Ключовите промени заложени в новата политика на сближаване са по отношение на начина на планиране и изпълнение, а именно:

• концентрация върху целите на „Европа 2020“;
• възнаграждаване на изпълнението;
• подпомагане на интегрираното програмиране, чрез комбиниране на инвестициите;
• поставяне на акцент върху резултатите и по-внимателно проследяване на напредъка;
• засилване на териториалното сближаване; и
• опростяване на изпълнението.

Политиката на сближаване ще помогне за изпълнение на целите на „Европа 2020“, чрез тематична концентрация като ще насочва инвестициите към:

• Научни изследвания, иновации, информационни и комуникационни технологии;
• Конкурентоспособност на малките и средните предприятия;
• Опазване на околната среда, ефективност на ресурсите, предотвратяване и управление на рисковете;
• Устойчив транспорт и модернизиране на ключовите инфраструктури;
• Заетост и мобилност на работната сила, социално приобщаване и борба с бедността;
• Обучение, умения и учене през целия живот;
• Изграждане на институционален капацитет и ефективни държавни администрации

Важна особеност на новите предложения е определянето на набор от опростени оперативни правила. Целта на всичко това е да се повиши ефективността на регионалните инвестиции. Общо приложимите правила се въвеждат за петте фонда със структурни цели, като по този начин се засилва тяхната съгласуваност и се увеличава тяхното въздействие. Предлагат се също така и три специални регламента, уреждащи функционирането на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд. Те са свързани с основната цел и задачите на политиката на сближаване, финансовата рамка, специалните механизми за програмиране и отчитане, големите проекти и съвместните планове за действие. Регламентите предвиждат изисквания за управление и контрол и специални механизми за финансово управление.

Друг важен аспект на Новата кохезионна политика е акцента върху Европейското териториално сътрудничество. Целта е стимулиране на  националните, регионалните и местните участници от различните държави-членки да извършват обмен на опит и да провеждат съвместни действия за намиране на съвместни решения на общи проблеми. За да увеличи още повече капацитета на политиката на сближаване за изпълнение на приоритетите на ЕС, Комисията предлага въвеждането на обща стратегическа рамка, договори за партньорство и списък от тематични цели, които трансформират целите на „Европа 2020“ в конкретни действия. Комисията предлага по-интегриран подход към регионалните инвестиции, включително общоприложими правила относно допустимостта, и въвеждане като вариант на много-фондови програми.

Общата стратегическа рамка превръщаща в действия основните приоритети на ЕС – ще се прилага по отношение на всички фондове, включително фонда за развитие на селските райони и политиката в областта на морското дело и рибарството, и ще гарантира по-добро координиране на инвестициите. Тя установява: ключовите области на подпомагане; териториалните предизвикателства, очакващи решение; приоритетните области за дейности в сътрудничество и механизмите за координация, както и тези за осигуряване на съгласуваност и съвместимост с икономическите политики. Договорите за партньорство, договорени в самото начало между Комисията и държавите членки, ще определят цялостния принос на национално равнище към тематичните цели и ангажиментите за конкретни действия за постигане на целите на „Европа 2020“. В рамката на изпълнението ще бъдат формулирани ясни и измерими цели.

В предложенията се поставя по-голям акцент върху устойчивото градско развитие. Като се има предвид потенциалната роля на градовете за създаването на работни места и растеж, около 5 % от средствата по линия на ЕФРР ще бъдат отделени за устойчиво градско развитие. Предвижда се и облекчаване на възможностите за създаване на мрежи между градовете и за обмен на опит в градската политика чрез създаването на нова Платформа за градско развитие. В предложенията е залегнал и интегриран подход към воденото от общностите местно развитие. Той улеснява изпълнението на стратегиите за местно развитие от групи на общността, включително местни органи, НПО и икономически и социални партньори, въз основа на използвания за развитие на селските райони подход LEADER. Специално внимание ще се обърне на областите със специфични природни или демографски особености, например ниска гъстота на населението, като на най-отдалечените региони ще се отпуснат допълнителни средства.

ПРОЦЕС НА ПЛАНИРАНЕ – ВРЪЗКИ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“ И НОВАТА КОХЕЗИОННА ПОЛИТИКА НА ЕС 2014 – 2020

Визията на Стратегията „Европа 2020“ е да превърнем Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век: интелигентен растеж; устойчив растеж; приобщаващ растеж. В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели: Заетост за 75 % от хората на възраст 20 - 64 г.; Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност - 3 % от БВП на ЕС; Постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата и енергията; Дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение с висше образование от най-малко 40 %; Намаление на застрашените от бедност с 20 млн. Инвестициите през следващия планов период следва стриктно да са съгласувани с целите на стратегията „Европа 2020“. Въвеждат се много по-строги условия, както и стимули, за да се гарантира, че заделените за политиката на сближаване средства се използват по-ефективно и се поставя по-силен акцент върху постигането на резултати.

Новата стратегия на ЕС за растеж и заетост „Европа 2020” определя в голяма степен рамката на бъдещото икономическо развитие на България. С нея се уточняват приоритетите и целите на европейската икономика до 2020 г. Българското правителство определи националните цели за изпълнението й. Те са:

• Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години;
• Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП;
• Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия; подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година;
• Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше образование.

НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ „БЪЛГАРИЯ 2020“

Националната програма за развитие „България 2020“ е рамков дългосрочен документ, който обхваща всички сектори и източници на финансиране. Тази стратегия кореспондира с европейската стратегия „Европа 2020“ и е най-широката рамка за развитието на страната. Програмата отчита националната специфика и възможности за подкрепа и участие в постигането на общоевропейските цели и е основа за разработването на стратегическите документи за следващия програмен период. Стратегическата част на Националната програма за развитие „България 2020" представя общата рамка на политиките за развитие на Република България до края на 2020 г. В тази документ е формулирана националната визия – „Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.“ Стратегическите цели за повишаване на жизнения стандарт, конкурентоспособността на икономиката и за изграждане на инфраструктурни мрежи са отправни точки към целите на НСРР и чрез нея достигат до регионалните планове, където намират своите реални измерения.

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 2012-2022

Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване. Тази стратегия очертава националните измерения за постигане на европейските приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тя определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която от своя страна осигурява териториалното измерение на секторните политики и съдейства за тяхното синхронизиране. НСРР очертава рамката и дава насоки за разработването на ОПРР 2014-2020 г., както и за документите за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво.

НАЦИОНАЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с НСРР 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, развитие. При разработването на регионалните планове за развитие концепцията е използвана като основа и регулатор за постигане на комплексно, интегрирано планиране на регионалното ниво в контекста на националното и общоевропейското пространствено развитие. Моделът за развитие на регионалните планове доразвива и конкретизира заложените в националната концепция постановки.

РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ – НИВО 2

Регионалният план за развитие е стратегически планов документ, който се разработва на териториално равнище от ниво 2 (NUTS 2). На това ниво се срещат двата подхода в изследването и прогнозирането на развитието: - „отгоре-надолу”, т.е. от европейското и националното равнище към регионалното ниво и „отдолу-нагоре” – инициативите идващи от общините и областите. Регионалното ниво най-добре характеризира състоянието на европейските териториални общности по отношение прилагането на Кохезионната политика на ЕС. Ето защо доброто интегрирано планиране на това ниво е от важно значение за преодоляване на различията в социално-икономическата сфера. Регионалният план за развитие се разработва в съответствие с постановките на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и тези, заложени в Националната програма за развитие „България 2020”. В по-широк контекст, регионалният план отчита приоритетите и целите на Стратегията „Европа 2020” и се съобразява с еволюцията на кохезионната политика на Европейския съюз.

ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ – НИВО 3

Областната стратегия за развитие се разработва в контекста на актуалното социално-икономическо състояние на областта и в съответствие със стратегическата ориентация на регионалната политика в Европейския съюз и националните цели и приоритети. Съгласно чл. 12. (1) на ЗРР, ОСР определя средносрочните цели и приоритети за развитие на областта, както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие. Съгласно нормативните изисквания областната стратегия за развитие се разработва за 7-годишен период, който съвпада с периода на действие на регионалния план за развитие. Разработването на ОСР се организира от областният управител и се извършва в съответствие с методическите указания, дадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител осигурява информация и публичност на областната стратегия за развитие, както и на документите, свързани с действията на съответните органи по нейното изработване, съгласуване, актуализиране, осигуряване на необходимите ресурси и изпълнение.

ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

Общинският план за развитие обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно дефинирана визия, цели и приоритети за постигане на стратегически цели, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие. Съответствието на общинския план за развитие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателството на ЕС в областта на регионалната политика, се отнася до това, в каква степен плановият документ, разработен и прилаган на местно ниво, отразява общия европейски контекст на политиката за балансирано и устойчиво развитие на регионите и местните общности в ЕС. Най-общо стратегическите цели на тази политика са насочени към намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравновесия и подобряване на жизнения стандарт. Освен по отношение хармонизацията на целите и приоритетите в контекста на регионалната политика на ЕС, съответствие е необходимо да се търси и по отношение на методите за управление, наблюдение и оценка в процеса на разработване и изпълнение на общинския план за развитие.